Два съдебни процеса, две истории: делото срещу Ръсел Бранд засенчи друго дело за изнасилване

В две съдебни зали в южен Лондон едновременно се разглеждат дела за изнасилване. В едната подсъдим е известният актьор и комик Ръсел Бранд, а в другата – 32-годишен анализатор на данни, наричан Майкъл. Разликата между процесите не е само в обвиненията, а и в броя на хората, които ги наблюдават.

Делото срещу Бранд в Кралския съд в Саутуорк е следено от 108 журналисти. Пред сградата има фотографи и телевизионни екипи, а за процеса са записвани подкасти от поне пет медии, сред които Би Би Си, „Скай“ и „Таймс“. Самият Бранд също публикува епизоди, в които съчетава молитви с коментари за преживяното в съда.

„Чувствах се много, много насърчен“, казва той, след като съдебен охранител му прошепва: „Цялата страна е зад теб, приятелю.“ Бранд отрича всички седем обвинения – три изнасилвания, три сексуални посегателства и един опит за непристойно посегателство, свързани с шест жени и период от 1999 до 2009 г.

В съседната зала няма камери

На четвъртия ден от процеса срещу Бранд журналистката, описала двата процеса, тръгва пеша към Кралския съд на Вътрешен Лондон. Разстоянието е около 15 минути, но атмосферата е напълно различна. Няма фотографи, опашка пред залата или журналистически екипи. Тя е единственият представител на медиите.

Там Майкъл е изправен пред съд заради случка от 17 юни 2025 г. Според обвинението той е забелязал 17-годишно момиче, докато е шофирал BMW към фризьорски салон, и я е заговорил. По-късно тя и 15-годишната ѝ приятелка са откарани до апартамент. Обвинението твърди, че Майкъл е изнасилил момичето четири пъти в рамките на около час.

На следващия ден тя е подала сигнал в полицията. В съдебната зала, вече на 18 години, тя дава показания зад завеса, която позволява на съдебния състав и адвокатите да я виждат, но скрива лицето ѝ от подсъдимия и публиката.

„Не съм правила секс. Бях изнасилена“, заявява тя в отговор на въпросите на защитата.

Еднакъв правен въпрос, различен обществен интерес

И в двата процеса защитата не отрича, че между подсъдимите и жените е имало сексуален контакт. Основният ѝ аргумент е, че контактът е бил по взаимно съгласие. Адвокатите признават, че поведението на клиентите им може да е било непристойно, неприятно или неморално, но твърдят, че лошото поведение не е непременно престъпление.

В делото срещу Бранд защитата поставя акцент и върху дългия период до подаването на сигналите. Представителят на обвинението от своя страна описва подсъдимия като човек, който е търсил сексуален контакт „когато и както пожелае“. Бранд заявява пред съда, че съгласието е „фундаментално, необходимо и по-важно дори от секса“.

Двата процеса показват една и съща съдебна реалност – твърденията се проверяват чрез показания, разпити и доказателства, а не чрез известността на подсъдимия. В единия случай вниманието е привлечено от кариерата и публичния образ на Бранд. В другия основният въпрос остава същият, но без камерите: дали е било дадено съгласие.

Източници: theguardian.com